Информационен документ за културните изкуства на Ota Ward "ART bee HIVE" том.2 + пчела!

"Работих в агенцията на Y компания и дълги години, базирана в Малайзия, пътувах до съседни страни, Китай и др., За да поддържам производствени фабрики. Сред тях има фабрика за музикални инструменти, където се научих как да настройвам и да правя музикални инструменти . Познанията, които научих, сега са у мен. "

Изминаха 3 години, откакто бамбукът (женският бамбук), който е материалът на Shinobue, се събира и суши.Междувременно две трети ще се спукат.Огънатият бамбук се нагрява (коригира) с огън. Специалността на г-н Танака е да настрои свирката, която ще бъде завършена след около три години и половина, на различен тон за всеки фестивал във всеки квартал и да я персонализира научно според духалката. „Не избирайте четка Kobo“ е стара приказка.

"Има толкова свирки, колкото фестивали в цяла Япония. Има местна музика и има звуци там. Затова трябва да издавам звуците, необходими за тази музика."

Това означава, че звуците са толкова, колкото са градовете и селата.Решавате ли тона след слушане на местната музика?

"Проверете всички височини на звука с тунера. Hz и височината на тона са напълно различни в зависимост от сушата. Звуковите вълни се генерират в тръбата, но тръбата е изкривена, защото е естествена. Звуковите вълни също са изкривени. Звуковите вълни излизат . Ако звучи като приятен тон или шум, или ако е последният, формата на тръбата се разклаща. Коригирайте я с отвертка, за да издадете звук.

Изглежда като форма на живот, дадена от природата.

"Точно така. Ето защо издаването на звуци е доста физическо и площта и формата вътре са свързани. Твърдост. Когато бях дете, отидох в Асакуса и купих флейта, направена от майстор на флейта, но по това време не знам не бъркам във вътрешността на тръбата. Когато го духам, няма звук. Тогава учителят ми каза, че обучението е стъпало. Но това е началото на моето свирене. Преди правех флейти като хоби , но в края на краищата разбрах, че има проблем с формата вътре. Да се ​​науча да правя музикални инструменти във фирмата беше много полезно за настоящата ми работа. "

Бих искал да ви попитам за процеса на създаване на Shinobue.

"Бамбукът, който взех, не може да се използва такъв, какъвто е, така че трябва да го суша в продължение на три години. Две трети са счупени и останалата една трета се превръща в свирка, но се огъва малко. Когато стане малко меко, изправете го с дърво за бръснене. Можете да направите един материал, но той ще бъде стресиран, когато го коригирате, така че ако веднага направите дупка, той ще се напука. Също така го подсушете, докато стане познат за около половин година. Отнема много нерви от етапа на изработване на материала. Ако направите материала разхлабено, той ще се превърне в разхлабена свирка. "

Тази специална функция е "Tsumugu".Какво означава да се върти традиция за г-н Танака?

„Не е ли„ сливане “, което запазва старото и поставя ново?Старомодната структура ще бъде поддържана със старомодната структура.Флейтата на Дореми сега е много интересна.Искам да свиря съвременна музика, искам и джаз.До този момент нямаше свирка, която да може да се свири заедно на пиано, но Шинобуе е настигнал западен равен темперамент.Развива се. "

Благодаря ти много.Студио за флейта Kazuyasu приема и консултации за тези, които искат да започнат флейта, но не знаят как да изберат такава.Моля, проверете и началната страница.

Свирещо студио Казуясу

• 7-14-2 Централна, Ота-ку
• Работно време: 10:00 до 19:00 часа
• ТЕЛ: 080-2045 8150-

ホ ー ム ペ ー ジ

"Живо национално съкровище", което свързва традиционната култура с потомството "Fumiko Yonekawa II"

"Изкуството" е страх и тежест--
Ето защо съм активен през целия си живот, просто продължавам да се отдавам на сценични изкуства

Сцената все още е страшна
Стремете се стриктно към развлечения както за себе си, така и за другите

Fumiko Yonekawa, второто поколение, действа като изпълнител на Jiuta и Jiuta (* 80) повече от 1 години. Въпреки че е сертифициран като Живо национално съкровище (Важна нематериална културна ценност) на Кото през 2008 г., впечатляващо е, че продължава да следва пътя на изкуството.

"Благодарение на вас има различни концерти пред мен, така че практикувам, докато не се задоволя. Това ме кара да се чувствам неудобно. В зависимост от песента, съдържанието и израза е различно, така че е много трудно да го покажете в тембър. Мисля, че винаги ми е в главата, че искам всички да го чуят по лесен за разбиране начин. "

Песни Jiuta и koto, които са били предадени от училищна инспекция (сляп музикант) през периода на Едо и са предадени до наши дни.Задълбочете разбирането си за песента, включително индивидуалността и вкуса на всяко училище, и ги покажете на публиката пред вас, вместо на тона - за да достигнете до това ниво, песента е толкова тяло, че можете да я пуснете дори и да затворите очите ви. Дори и да съм свикнал, никога не спирам и просто продължавам да практикувам и да се отдам.Зад нежното изражение можете да почувствате духа и решителността като следовател, който владее подобно изкуство.

"В края на краищата сцената все още е страшна. Дори и да тренирате достатъчно, ако можете да изнесете 8% на сцената, не можете да извадите половината."

Една от уликите за познаване на строгостта на преследването на изкуството е методът на обучение, практикуван до ранния период на Шоу.Като се натискате до краен предел, като „студена тренировка“, където продължавате да свирите на кото и трите струни (шамисен), докато загубите сетивата си, докато сте изложени на студения зимен вятър, и „сто игра“, където продължавате да свирите на Една и съща песен отново и отново. Това е метод за обучение за трениране на тялото и усъвършенстване на умението.

"Образованието се е променило в съвремието, така че не мисля, че е лесно да получавате такива учения, дори и да искате. Уроците обаче са много важни и са в основата на цялото обучение. Мисля."

Г-н Йонекава казва, че е "строг към себе си и другите", що се отнася до изкуството.

"В противен случай няма да можете да обръщате внимание на хората. Сам мисля за това."

В напътствията, които г-н Йонекава дава директно на своите ученици, има и други неща, които са важни, освен да се покаже интерпретацията на всяка песен в тембър.Това е контакт от сърце до сърце.

"Всяка песен има свое собствено" сърце ". В зависимост от това как се натрупват изкуствата на учениците, някои хора могат да я разберат, а други не. Ето защо е чудесно, като се вземат предвид чувствата на учениците на другия. Опитвам се да обясня интерпретация на песента по лесен за разбиране начин. Всички се радват да я играят. Тъй като постепенно я разбирам през годините, разбирам какво казах. Моля, вземете и вземете уроци. "

Твърди се, че начинът на справяне с това решително изкуство до голяма степен се дължи на учението на първата Фумико Йонекава.

"Защото духът на изкуството от предшественика е поразен. Ние включваме това учение като съкровище за цял живот."

Следвайте ученията на предишното поколение и преминете към следващото поколение
Изсипете сърцето си в развитието на традиционната култура

На първо място, г-н Йонекава (истинско име: г-н Мисао) и неговият предшественик имат връзка на „леля и племенница“.Прекарва детството си в Кобе и през годината, в която завършва основно училище, майка му, която е била сляпа и майсторка на кото, почина. Отидох в Токио с нощен влак, за да уча при сестра си.След това той заживява с леля си и връзката между двамата се променя на „учител и ученик“, а през 1939 г. (Шоуа 14) на „майка и осиновена дъщеря“.

"Отидох в къщата на леля си, без да знам нищо. Имаше много учидеши. Отначало мислех, че съм страшна леля. Не можех да го нарека" учител "и бях предупреден много пъти. Но казах "Леля". Просто играех на който. Тогава беше проста идея, че от време на време има награди и добри неща. Беше по детски. "

Под строгото ръководство на неговия предшественик момичето постепенно се появи и в крайна сметка се появи.Фуми Кацуюки(Фумикацу) Широко се използва в името на.Предшественикът винаги казва на себе си и на другите, че трябва да учи само изкуство и е учишши на предшественика за работа като офис работа и дипломация и сестра му в семейния регистър, която е осиновена по същото време. ・ Г-н Фумишизу Отговаря Йонекава (починал).Сякаш за да отговори на мислите на своя учител и сестра, г-н Йонекава ще продължи да се стреми напред с изкуствата.
През 1995 г. (Heisei 7) първото поколение си отиде, а четири години по-късно той бе обявен за „второто поколение Fumiko Yonekawa“.Той описва чувствата си по това време като „Взех голямо решение дали наистина ще работя за себе си“.

"Някога майка ми ми казваше, че изкуството ми помага, но когато бях млад, не го разбирах напълно. Моят предшественик имаше голямо сърце. Той го възпита. Не познавам офисната работа, Не мога да направя нищо за семейството си. Успях да изляза в света, просто играейки на кото, докато бях подкрепян от хората около мен. Моят предшественик беше майка ми, учителка по изкуства и родител, който отгледа всичко. Той беше строг човек за изкуството, но след като излезе от изкуството, беше наистина любезен. Той също беше обичан от учениците му. Силата на първото поколение е голяма. "

Наследявайки стремежите на предшественика, който е толкова голямо съществуване, г-н Йонекава енергично работи върху традицията на сценичните изкуства към следващото поколение.Докато броят на професионалните японски музиканти и ентусиасти намалява, ние се фокусираме върху популяризирането на музикалното образование с помощта на японски музикални инструменти, особено в началните и прогимназиалните училища.Понастоящем „практика на японски музикални инструменти“ е включена в задължителния курс в насоките за учене в начални и прогимназиални училища, но Японската асоциация Sankyoku (* 2), на която г-н Yonekawa е почетен председател, е в помощ на цялата страна В допълнение към даряването на много кото за начални и прогимназиални училища, ние изпращаме млади музиканти главно в начални и прогимназии в Токио, за да демонстрираме изпълнения и да предоставяме практически насоки за свирене на музикални инструменти.В Iemoto Sochokai г-н Yonekawa също работи по дейности за разпространение в начални и прогимназиални училища в Ота Уорд, а понякога самият г-н Yonekawa ходи на училище, за да предостави възможност на децата да влязат в пряк контакт с koto.

"Играя детски стихчета и училищни песни пред децата, но те пеят заедно с мен и това е вълнуващо. Наистина се наслаждавах на времето, когато всъщност сложих ноктите си на пръсти и докоснах катото. Японска музика За бъдещето на културата , важно е първо да отгледаме деца. Дори децата, които идват в нашето училище, ще се грижат добре за тях и ще играят на който. "

Що се отнася до предаването на следващото поколение, през последните години манга и аниме, базирани на традиционните японски сценични изкуства и култура, се появяват едно след друго и набират популярност главно сред младото поколение.Чрез тях те се запознават, интересуват се и се интересуват от традиционните сценични изкуства и култура.Подобно движение се случва и в който и всъщност обиколка на културния център, където учениците на Сочокаите са инструктори, възхищавайки се на оригиналното кото, изпълнено от героите по време на играта на произведението. кандидати.Изглежда, че някои от учениците също искат да играят и това показва голямото въздействие, което имат върху обществото.Г-н Yonekawa, който се разхожда с класически песни, казва, че има позиция „прави все повече и повече“ за такава надежда.

"Естествено е, че ще има нещо, което да съответства на времето като вход за интерес. Благодарен съм, че популацията на японската музика ще се увеличи. Освен това, ако това е добра песен, тя естествено ще остане. С течение на времето, ще се превърне в „класика". Надявам се обаче, че тези, които са влезли от съвременните песни, в крайна сметка ще научат класиката и ще придобият основите правилно. Това означава ли, че е трудно да се свърже с развитието на традиционната японска култура? Много е важно, нали? "

"Фестивал на Отава"Състояние на 2018 март 3 г.

В края на интервюто, когато отново попитах: „Какво е„ изкуство “за г-н Йонекава?“, След няколко секунди мълчание той взе думите една по една, за да грабне внимателно сърцето му.

"За мен изкуството е страшно и тежко и е трудно да се измислят думи. Ето колко свещено и тържествено ми беше дадено от моя предшественик. Преди всичко можете да живеете, докато играете на кото. Все още искам да продължа да работя в изкуствата до края на живота си. "

* 1 Художествена музика, произтичаща от неразривната връзка между Джиута (музика на шамисен) и песни от като, предадени от училищна инспекция (сляп музикант) през периода на Едо.„Песента“ е важен елемент в музиката на всеки инструмент и един и същ изпълнител е отговорен за свиренето на кото, свиренето на шамисен и пеенето.
* 2 Различни проекти ще бъдат изпълнени с цел да допринесат за развитието на японската музикална култура чрез насърчаване на разпространението на традиционната музика, като, санкьоку и шакухачи и обмен на всяко училище от трите песни.

профил

Музикант в стил Джиута / Икута.Председателстван от Сочокай (Ота Уорд).Почетен председател на Японската асоциация Sankyoku. Роден през 1926г.Истинското му име е Мисао Йонекава.Предишното име е Fumikatsu. Премества се в Токио през 1939 г. и става първият учидеши. През 1954 г. той е осиновен от първия си ученик Буншизу. Получава медал с лилава лента през 1994 г. През 1999 г. е наречено второто поколение Fumiko Yonekawa. През 2000 г. получи Ордена на скъпоценната корона. През 2008 г. сертифициран като важен притежател на нематериални културни ценности (живо национално богатство). Получи наградата и наградата на Японската художествена академия през 2013 г.

Референции: „Хората и изкуствата на Fumiko Yonekawa“ Eishi Kikkawa, под редакцията на Sochokai (1996)

お 問 合 せ

Секция за връзки с обществеността и публично изслушване, Отдел за насърчаване на културата и изкуствата, Асоциация за насърчаване на културата Ota Ward